Творчество

Стихове от "Небе за утре" (2004)

В най-тихото ми:
до бялост,
до святост,
до слятост –
ти се приюти.
Довинаги.

***
Ще ме повикаш ,любов,
на балкона ще ме чакаш,
но той ще е затворен
за ласката на мимолетен вятър
и даже няма да ми хрумне
прозореца да счупя.

***
Медът от Теб,Творецо,изобилства.
Катран понякога-
сами си пускаме.

***
Страданието
е живо същество.
ще го оставя гладно

***
Избяга далече
червеното кенгуру на залеза
без да ме вземе в джоба си.

***
Оранжевите мигли на луната
гъделичкат звездите.
Вдетини се вечерта!

***
Низ неочакваности е животът.
Никога не знаеш
от къде ще изскочи спомен,
с колко сълзи в час
ще те подмине-
или пресрещне,
усмихнат или тъжен ще те остави
на поредния кръстопът

***
В подножието на есента се срещнахме –
да извървим
хълмовете на идващото

***
Изненаданата тишина потръпна
и отстъпи в здрача

***
Подпали вятърът небето.
Добре,че се яви луната-
с хлада си да го угаси -
ще ни трябва небе за утре.
Миг
В огледалото
на моята сълза –
усмивката ти!

***
Единствено през зимата
е виден
устрема на клоните
към небето.

***
Искам животът ми да бъде
намиране след търсенето,
прегръдка след самотата,
сбъднатост след молитвата.
Така и не се научих
да търся постижимото.

***
Наздраве за теб,
моя болко,
сподавена в стон,
моя сълза вкаменена,
моя същност.
Наздраве –
и жива бъди –
да ме има и мен!

***
Такава лоша домакиня съм
на къщата и на душата си.
Щом някой се реши да ми гостува,
съм в хаос.
Подритвам чашата с изпити грехове,
избутвам листите с утринни прозрения
и каня изненадата да влезе.