Творчество

Стихове от "Златната точка на слънцето " (2000)

Рисувам твоята усмивка.
Заключвам я
и ключа хвърлям
в зеленото на моя поглед.
Ще го търсиш вечно.

***
След спиралата на болката-
златната точка на слънцето.
Влюбени
Изтънялата луна
се закръгля от доволство.

***
На доста дъждовни ъгли
причаквах живота си
и не идваше.
Най-много някое бездомно куче
или подгонен от вятъра вестник.
Толкова мечти имах,
че вече не зная,
с коя наметната
на олющения ъгъл
ще ме приласкае съдбата.

***
Форми
В квадрат съм.
Ъглите ми убиват.
Всичко е квадратно.
Само сълзата беше друга-
вече забравих каква.

***
Безсънието-
жалко коте
задраска
по вратата на балкона.
Отворих му-
да се постопли само,
а то погледна крадишком
тетрадката сънни стихове
и после заигра
с кълбото на душата ми.
Навън се зазоряваше,
когато
безсънието се прозя-
и си отиде.
Остави стъпки в мене.

***
Усмивка съм.
Сълзата
е чак след хилядния пласт
в душата ми.
Пронизана
от слънцето в очите ти,
тя се превръща на дъга.

***
Сънувах твоя сън.
Ти моят стих написа.

***
Ти слънцето си.
Аз- дъжда.
Искрим в дъга.

***
Реши и пусна
котва в душата ми.
Без страх,
че дъното може да е близо,
че има подводни рифове
или мида тридакна;
Щастлив си- дъното не стигаш.
И аз – никой досега
не е докосвал
тези дълбочини.

***
Налей във делвата ми
своя мед.
Осите-мигове
ще го привършат,
но ще остане сладостта му.

***
Има неописуеми неща-
тревата напролет
и очите ти –всякога.

***
Приюти ме в своята усмивка –
ще бъда добра гостенка.

***
С теб сме
две капки
от милиардите
в улея на времето,
слети в езеро
преди да дойде слънцето.

***
По покрива потропва есен.
Внезапен студ полъхва-
навярно вятърът премръзнал
се сви в душата ми на топло.
Пожълтяло чувство
лист отронва,
окото насълзява
В такава вечер ще е тъжно
да ме оставиш
сама със този дъжд-
хлапак нахален
на пръски вмъкнал се при мен.

***
Когато мисълта ти зажаднее,
когато погледът ти гони неизбродното,
повикай ме –
и от съня си ще избягам,
за да дойда.

***
Ще се замина от този свят
от свръхдоза
любов.